07. ИЗМЕНЕНИЯ - ЕФИРНОТО ТЯЛО

07. ИЗМЕНЕНИЯ ИЗВЪРШВАЩИ СЕ ПО ВРЕМЕ НА ГЛАДУВАНЕ В ЕФИРНОТО ТЯЛО
Звъкът на Безмълвието
Дмитрий Лапшинов 

По време на гладуването ефирното тяло изпълнява ключова роля в почистване на физическия организъм, в освобождаването му от шлаки, токсини, всичко чуждо; стартира механизмите на ацидоза и автолиза; прехвърля организма на ендогенното хранене и провокира появата на ацидотическа криза.

С една дума, ефирното тяло е основният «чистач» на грубата телесна обвивка по време на гладуването. Както отбелязват специалисти, 70% от всичкия «боклук» се извежда от организма през кожата и тук неуморно и старателно се труди ефирното тяло, което с непрекъсния поток на праната «издухва» мръсотията отвътре. Именно затова в първите дни на гладуването ефирното тяло избледнява, ефирните му «косъмчета» се свиват, пристискват се към повърхността на тялото. В този период на гладуващия му е необходимо да помага на ефирното си тяло в работата му — препоръчва се време от време да се прави душ, а по-добре — вана, за да се почистят кожните пори, а също — да прави разходки и да изпълнява дихателно упражнение и натрупващи енергия практики (Ци-Гун, Дървото на Живота и Праняма). 

От външна страна ефирното тяло има паежинообразна структура, която се намира в постоянно движение, със стърчащи у здрав човек «косъмчета». При болните, изтощени хора тези ефирни «косъмчета» се свиват и пристискват към тялото. Същото става по време на гладуването през първите дни на провеждането му, когато цялата енергия на ефирното тяло се разходва за активизиране на отделителните функции на организма, за борба със шлаките и токсините.

Обаче на 6-10-ти ден гладуването (след ацидотическа криза) тези «косъмчета» рязко се изправят, самото ефирно тяло става по-светло и се уголемява по размер. Като постепенно се отварят по време на гладуването, чакрите – енергетичните центрове, се разведряват и почват да пропускат и обработват все по-голямо количество енергия, качеството на праната става по-високо вибрационно, тъй като активизираните и отворени чакри сега вече могат да я асимилират. 

Към края на гладуването (примерно, на 30—40-ти ден) ефирното тяло се пълни със светлина, почва да свети с ярък син пламък и значително се уголемява по размер. Ефирните «косъмчета» окончателно се изправят. При някои «стари» души почва по-отчетливо да се проглеждат огнените структури на новото тяло на светлината.

В отличие от физическия организма, ефирното тяло по време на гладуването не почива — тънката му енергетично дейност никога не спира.